Bioagriculture

ОСНОВНА ЦЕЛ НА БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Целта на биологичното производство на зеленчуци е по възможност да се съхранят  и разширят естествените взаимоотношения в системата почва-растение-животно-човек, така че да станат излишни замърсяващите околната среда изкуствени торове и растително-защитни средства.

 
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В БИОЛОГИЧНОТО ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО 

В биологичното земеделие има 3 основни принципа: 

  • Торене с органични торове. 
  • Изграждане на балансирани сеитбообращения. 
  • Естествено стимулиране на растенията, стимулиране на полезните насекоми и животни и растителна защита с естествени растителни екстракти и средства. 

1.Торене с органични торове

Целта на това торене е да се увеличи количеството на хумуса в почвата, като се стимулира микробиологичната й активност и плодородие чрез:

  • Правилно съхранение и използване на твърдата и течната фракции на оборския тор. Твърдата фракция се оставя да угние на добре изградена купчина, в която под въздействието на висока температура и оптимална влажност се унищожават причинителите на различни болести, насекомни неприятели и плевелните семена. При торене, най-добре е угнилият тор да се заоре в горния слой на почвата. Течната фракция се съхранява в торови ями и се разпръсква на полето със специални цистерни. 
  • Събирането на всякаква органична материя и правилното и компостиране ( растителни остатъци от реколтата,листа,кухненски отпадъци,слама,оборски тор и т.н.). 
  • Систематичното производство на биомаса за зелено торене (сидерация) или така нареченото производство на “междинни фуражни култури” между две основни култури. Трябва да се има предвид,че плевелите не винаги са опасни и понякога могат да се толерират, но не и да се оставят да цъфтят и образуват семена). 
  • Постоянно покритие на почвената повърхност, предотвратяващо ерозията – използва се дадена култура или мулч. Средства за мулчиране са: слама, дървесни стърготини, листа, изкуствено фолио ( по-ограничено) и др. За предпочитан е обаче, отглеждането на дадена култура. 
  • Често окопаване, което подобрява аерацията на почвата и повишава микробиологичната и активност. Това също подпомага лесното усвояване на хранителните елементи от растенията. Съществува един основен принцип, а именно: 1 окопаване = 2 напоявания. 
  • Оптимално напояване, което да гарантира доброто развитие на растенията. да се внимава да не се прекали с напояването, тъй като може да се стигне до отмиване на повърхностния плодороден слой на почвата. 

2.  Изграждане на балансирани сеитбообръщения

  • Сеитбообръщение означава една култура да се поставя на различни места през различните години. За тази цел трябва да се определи най-доброто редуване на културите в пространството и времето.
  • Растенията са чувствителни към самите себе си поради различни причини. Често корените им произвеждат токсични вещества, които забавят растежа на същия вид, но основната причина е развитието на болести и неприятели, които нападат монокултурите през следващите години.

Основните критерии за доброто сеитбообръщение са следните:

Хранителните нужди на растението. Ние можем да разграничим три групи растения въз основа на хранителните им изисквания: 

  • с високи хранителни нужди като царевицата, зелето, доматите, цвеклото, растенията от сем. Тиквови – краставици, тиквички, тикви и т.н. 
  • със средни нужди – праз, бобови к-ри, които не се нуждаят от директно торене или тора трябва да се даде на предшественика, но се нуждаят от добре поддържана почва). 
  • с ниски нужди – моркови, лук, чесън, магданоз, копър, пащърнак и всички лечебни растения и подправки. 

Съществува взаимовръзка между торенето и сеитбообръщението. Започваме дадено няколкогодишно или няколкополно сеитбообръщение с внасяне на оборски тор, компост или зелено торене и след това отглеждаме растенията, които принадлежат към първата от гореизброените групи. Впоследствие следват култури от другите групи с по-малко изисквания. Накрая го завършваме с културите, имащи най-малки изисквания към торенето (моркови). По този начин осигуряваме най-оптималното използване на хранителните вещества.

Бобовите култури са от изключителна важност за сеитбообръщенията. Те имат възможността да фиксират атмосферния азот с помощта на т.н. грудкови бактерии, които живеят в симбиоза с корените им, така че след бобова култура спокойно може да се засее култура, принадлежаща към първата група, защото почвата ще е обогатена с азот.

3.Стимулиране на растенията

Болестите и неприятелите са индикатор за неправилно торене или небалансирано сеитбообръщение. Не трябва да се забравя, че хората отглеждат зеленчуци от незапомнени времена без при това да са използували химически вещества. В миналото са били известни само отвари от различни растения, сяра и от началото на този век – мед. Същевременно тези вещества са били използвани само в краен случай – при появата на проблем в райони, които са сравнително ограничени географски, а не систематично както се използуват химическите препарати в съвременното зеленчукопроизводство.

 

Другото обстоятелство, което е помагало на нашите прадеди е стимулирането на развитието на полезните насекоми и дивеч – т.е. запазване на естествения ландшафт чрез съхраняването на естествените плетове, синори, дървета, купчини от камъни, клони, в които живеят полезните насекоми и животни.

Най-важните елементи към тази група са:

  • Естествените плетове – те задържат вятъра, пазят сянка на растенията, в тях гнездят много птици и се развиват насекоми. 
  • Синори – в тях също се развиват различни полезни насекоми – калинки, паяци и др. 
  • Купчини от листа и клонки, които са жилища на таралежи. 
  • Каменни купчини и огради. Там живеят гущери, чиято любима храна е морковената муха. 
  • Други елементи за стимулиране на растителната устойчивост:
  • Избор на устойчиви сортове, като например срещу вертицилното увяхване при доматите 
  • Избор на местните сортове, които са се приспособили към условията на района и към характерните болести и неприятели в него. 
  • Обработка на почвата за стимулиране на микробиологичната и активност. 
  • Внимателно напояване – основен принцип на напояването е – през пролетта и есента да се напоява през сутрешните часове, а през вятото – вечер. По-добре да се напоява веднъж седмично с голямо количество вода, отколкото всеки ден – с по-малки количества. 
  • Правилни между – и вътрешноредови разстояния. Важна е и точната дълбочина на засяване. Обикновено хората засяват по-дълбоко, отколкото е необходимо. Основен принцип е дълбочината на засяване да не надхвърля 1,5 пъти диаметъра или дължината на семето.
  • Отглеждане на различни култури. Колкото повече растения има в градината, толкова е по-малка вероятността от появата на болести и неприятели. Растителните асоциации са добро средство за борба с болестите и неприятелите. 
  • Естествената растителна защита. Ако чрез прилагането на всички гореизброени мрежи все още съществува опасност от болести и неприятели, то може да се прибегне до естествените препарати, разрешени в екологичното градинарство. 

СЪЩНОСТ НА БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ 

“Биологичното (органичното) земеделие” е практическо използване на екологията в селскостопанското производство.

Пълната дефиниция на Министерство на земеделието в САЩ е: “Биологичното земеделие е система за производство с намалено или изключено прилагане на синтетични минерални торове, пестициди, регулатори на растежа и стимулатори в животновъдството”, което зависи от сеитбообръщенията, оползотворяването на растителните остатъци, отглеждането на легуминозни култури, зеленото торене и провеждането на биологична борба с вредителите, болестите и плевелите.

Биологичното земеделие е система за производство, която избягва или напълно изключва използването на синтетични торове, пестициди, растежни регулатори и добавки към храната на животните, и в която за поддържане и подобряване на хранителния режим на почвата се разчита на сеитбообращения, растителни остатъци, оборски тор, зелено торене и на биологична растителна защита.

Основните принципи и дейности, които трябва да се спазват при биологичното земеделие са описани в документите на Международната федерация по органично земеделие (IFOAM):

  • производство на храна с високо качество и достатъчно количество; 
  • работа в хармония с природните системи без да се доминира над тях; 
  • насърчаване и засилване на биологичните кръговрати вътре в земеделската система, като се включват микроорганизмите, почвената флора и фауна, растенията и животните; 
  • поддържане и повишаване за продължителен период плодородието на почвата;
  • използване колкото е възможно повече на възстановими ресурси в селскостопанските системи на местно ниво; 
  • работа колкото е възможно повече в рамките на затворени системи с грижа за органичната материя и хранителните елементи; 
  • създаване на такива условия за живот на животните, че те да могат да проявят всички аспекти на тяхното вродено поведение; 
  • избягване на всички форми на замърсяване, които могат да са в резултат от селскостопанската техника; 
  • поддържане на генетичното разнообразие на земеделските системи и прилежащите им райони, включително грижа за растенията и дивите животни в тях; 
  • достатъчни приходи за селскостопанските производители така, че те да са доволни от своята работа; 
  • да се отчита големия социален и екологичен ефект.

Ключово значение за развитието на биологичното земеделие имат:

  • стремежът на фермерите да намалят производствените разходи и преживеят икономично; 
  • стремежът у консуматорите към здравословни храни – свободни от агрохимикали; 
  • финансовите стимули, заради голямото екологично и социално значение на този тип производство. 

Биологичното производство е най-популярната съвременна фор-ма на устойчиво земеделие. Висококачествените и здравословни продукти на биологичното земеделие имат най-често по-ниска себестойност, реализират се на по-високи цени – около 25-50%, търсенето им на световните пазари е по-голямо от предлагането, поради което са по-конкурентноспособни от конвенционалните.

 

РЕЧНИК 

  • агроклимат – почвени и климатични условия на района 
  • адаптиране – приспособяване 
  • аерация – количеството на въздуха в почвата 
  • балансирани сеитбообръщения – най-доброто редуване на културите в пространството и времето 
  • биомаса – производството на междинни фуражни култури между две основни. Културите не се прибират, а се внасят в почвата за подобряване на плодородието й. 
  • биологична активност – активиране на почвата чрез зелено торене 
  • биологични отпадъци – отпадъци от домакинството 
  • вертицилно увяхване – заболяване при доматите 
  • продуктови бактерии – фиксират атмосферния азот и живеят в симбиоза с корените на бобовите култури 
  • естествен ландшафт – стимулиране и развитие на полезните насекоми чрез съхраняване на естествената им среда на живот 
  • естествен растителен екстракт –извлек от растение 
  • зелено торене (сидерация) – заораване на някои растения в зелен вид 
  • индикатор – уред, който служи за някакво измерване 
  • компост – тор, който се получава като смес от отпадъци от растителен, минерален и животински произход с пръст или торф 
  • монокултура – обработване на растение, което е получило особено голямо преобладание в севооборота на стопанството на някой район или страна 
  • микробиологична активност – активиране на микроорганизмите в почвата 
  • мулч – повърхностен тънък слой от растителни отпадъци, който води до постоянно стимулиране на микробиологичния живот в почвата 
  • оборски тор – тор от животински фекалии 
  • органична материя – растителни отпадъци от реколтата и листата; кухненски отпадъци 
  • почвено плодородие – количеството селскостопанска продукция, произведено от единица площ 
  • растителна асоциация – съвместно засяване на няколко култури с цел борба с болестите и неприятелите. Вредителите не нападат културата, поради несъвместимост с миризмата на другата култура 
  • растителна защита - стимулиране на почвата чрез смесени посеви на две, три и повече култури 
  • растително семейство – растения, които принадлежат към едно семейство 
  • растителна устойчивост – сортове, устойчиви срещу болести 
  • симбиоза – съжителство на два организма, при което те и двата взаимно извличат полза един от друг 
  • уплътнено сеитбообръщение – целогодишно покритие на почвата с култури 
  • хранителни нужди на растението – нужда от микро и макроелементи, внесени директно с тор